Та значи тъй: реши и си отиваш!..
На добър час! Ах няма да те спра!
Ще потъжа, ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от старите ми вопли, (той ще изпие старите ми вопли)
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладней ли живата жарава, (Ще охладнее ли горещата жарава)
която под клепачите гори?
Знам, няма да съм същият тогава – (O, знам; не ще съм същият тогава)
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
коята подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе…

…Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!

ПРОЩАЛЬНОЕ
Решила уходить? Ну, что ж, родная,
Всех благ тебе! Тебя не задержу.
Пускай поноет в сердце рана злая,
Но смерти у судьбы не попрошу.
И если вдруг, спасая от печали,
Иные станут греть меня уста,
Исчезнет разве грусть моя? Едва ли.
Светлей ли станет жизнь моя тогда?
Остынет ли мой взор, забыв про рану,
Благоразумным буду ли я впредь?
Наверняка, уже иным я стану,
И, как когда-то, мне уж не гореть.
Без песни станет муторно и тошно,
Потухнет сердца пламенный костёр,
В котором ворошить лишь пепел можно
Дубинкой, что похожа на багор.
И это сердце двери мне напомнит,
Которые забуду я закрыть, –
И ветер ночи комнату наполнит
Твоей походки пылью, может быть…
Любимая, прощай, коль так решила!
Но не спеши! Побудь хоть миг со мной!
Никак не нагляжусь на облик милый,
На грудь твою, что пахнет теплотой.
Хочу запомнить всё, что свято было
И что сейчас исчезнет навсегда.
Лишь песня не исчезнет: в песне сила,
И в ней твоя воскреснет красота!

(Поэтический перевод с болгарского)